[Рецензия]: Mortal Kombat II: Филмът носи кръв, зрелище и шум, но вероятно отново няма да стане блокбъстър

| |

Снимка: Warner Bros. Pictures

Колко бой е достатъчен, за да простиш на един филм, че няма истинска душа? Това е въпросът, който Mortal Kombat II: Филмът задава почти от първата си сцена. И честно казано, още в началото става ясно, че тук няма да гледаме нещо дълбоко, сложно или особено умно. Ще гледаме удари, кръв, чудовища и герои, които влизат в кадър, за да се бият, а не за да ни накарат да ги разберем.

Точно това и получаваме.

Още в откриващите минути Mortal Kombat II: Филмът хвърля зрителя в жесток сблъсък между крал Джеръд и Шао Кан. Сцената е направена така, че веднага да покаже какъв ще е тонът на филма - мрачен, шумен, кървав и без никакво желание да бъде деликатен. Шао Кан е поднесен като голямата машина за унищожение, чудовище с тежко присъствие, което не просто иска победа, а пълен контрол над световете.

Това е и големият двигател на историята - ако бойците от Земята паднат, последиците няма да са малки. Идеята звучи достатъчно голяма, но проблемът е, че самият филм трудно я превръща в нещо, което истински да усетим. Има залог, но няма особена тежест. Има заплаха, но няма онова напрежение, което кара зрителя да се вкопчи в стола.

Според мен една от причините е, че Mortal Kombat II: Филмът отново поставя боя над всичко останало. Не че това е изненада. Както знаем, точно тази поредица винаги е живяла от сблъсъци, специални умения, огън, електричество и ефектни довършителни удари. Проблемът идва, когато всичко между тези сцени е просто пълнеж. Историята тук не се развива плавно, а по-скоро се влачи между отделните битки.

Все пак филмът има един коз, който внася малко свеж въздух. Това е Джони Кейдж в изпълнение на Карл Ърбън. Героят е представен като позалязла екшън звезда, човек без магически сили, но с голямо самочувствие и още по-голямо его. Идеята работи, защото дава на филма нещо, което иначе му липсва - лекота, самоирония и малко човешко присъствие.

Карл Ърбан не променя напълно посоката на Mortal Kombat II: Филмът, но определено успява да раздвижи атмосферата. В неговите сцени има хумор, има закачка, има усещане, че филмът поне за малко се отпуска и спира да се взема чак толкова насериозно. Очаквахме това да се случи още с появата му, защото точно такъв герой беше нужен на тази шумна и твърде еднообразна машина.

Но ако има образ, който наистина изпъква, това е Китана. Тук тя не е просто красиво лице в екранната суматоха, а герой с реално присъствие и роля в историята. Именно тя носи част от напрежението, защото стои между два свята - този на героите и този на приемния си баща Шао Кан. Това дава поне малко вътрешен конфликт в сюжет, който иначе е доста праволинеен.

Китана е сред малкото причини човек да не гледа Mortal Kombat II: Филмът само като поредица от ефекти и удари. При нея има стил, има точност, има и запомнящо се екранно присъствие. А в такъв тип филм това никак не е малко.

Разбира се, няма как да не говорим и за самите бойни сцени. Те са сърцето на филма. И тук трябва да сме честни - има моменти, които наистина си заслужават. Оръжията са зрелищни, движенията са агресивни, а насилието е показано без свян. Филмът не бяга от кръвта и точно в това отношение дава на феновете онова, което търсят.

Има шапка, която реже като циркуляр. Има бойни ветрила, които правят истинска касапница. Има чудати противници, магьосници, чудовища и цяла група герои, които изглеждат така, сякаш са излезли от най-шарения, най-луд и най-старомоден период на видеоигрите. Визуално това носи удоволствие, особено ако си човек, който обича точно тази енергия.

Проблемът е, че след известно време всичко започва да се слива. Когато героите оцеляват след почти всичко, когато правилата на света са мъгляви и когато не е напълно ясно защо един печели, а друг губи, сблъсъците губят част от силата си. Боят е важен само когато вярваш, че нещо реално е заложено на карта. Тук често не е така.

Mortal Kombat II: Филмът се опитва да изгради и по-голям свят - с амулети, други измерения, адски зони и всевъзможни митологии. Но това "изграждане на свят" е поднесено тежко и на моменти досадно. Щом някой започне да обяснява важен предмет, древна сила или някакво съдбовно предназначение, филмът губи ритъм. Вместо да стане по-интересно, става по-натоварващо.

И тук стигаме до същината - Mortal Kombat II: Филмът е филм, който на пръв поглед изглежда супер. Дава ти шум, удари, познати образи и няколко запомнящи се момента. Но не успява да надскочи това. Не става по-интригуващ, не става по-въздействащ и не изгражда герои, за които да ти пука истински.

Ако си фен на поредицата, вероятно ще намериш какво да харесаш. Ще получиш бой, познати имена, ярки противници и сцени, които са създадени да те ударят право в очите. Ако обаче търсиш нещо повече от пореден турнир на юмруци, кръв и ефекти, има голям шанс да останеш леко разочарован.

И точно това е най-точното описание на Mortal Kombat II: Филмът - филм, който си върши работата, но не прави нищо повече от необходимото. Удря здраво, но не остава дълго в главата.

А ти би ли простил слаба история, ако бойните сцени наистина са достатъчно зрелищни?

Виж трейлър на филма тук: